Музикалният инструмент е обект, съставен от комбинацията от една или повече резонансни системи и средствата за тяхната вибрация, конструиран с цел възпроизвеждане на звук в една или повече височини, които могат да бъдат комбинирани от изпълнител за създаване на музика. Всичко което произвежда звук, може да служи като музикален инструмент, но изразът обикновено е запазен за онези предмети, които имат тази специфична цел.
Музикалният инструмент е известен като обект, надарен с една или повече резонансни структури и с необходимите характеристики, които му позволяват да вибрира, по такъв начин, че да може да произвежда звуци в един или няколко тона. Въпреки че всеки предмет, способен да излъчва звук, може да функционира като музикален инструмент, като бутилка или две дървени пръчки.
Въпреки дефиницията, всеки обект е потенциално музикален инструмент и като такъв трябва да се изучава, ако при определени обстоятелства се използва като музикален инструмент в контекста на музикална композиция.
Има много алтернативни разделения и подразделения на инструменти.
Като цяло, когато се изучават музикални инструменти, е обичайно да се намери класическото разделение на инструментите в четири семейства:
Духови, струнни, ударни и електрически инструменти, създадени от човека преди приблизително 50 години. Въпреки това, тъй като тази класификация е насочена към инструменти за симфоничен оркестър, тя страда от определени ограничения и недостатъци. Поради това някои музиколози просто разширяват тази класификация, като добавят до три допълнителни категории: глас, клавиатури и електроника.
Въпреки това в началото на века, някои музиканти са измислили нов метод за класификация, който въз основа на физическите свойства на всеки инструмент, е предназначен да може да обхване всички съществуващи. Друга класификация, много популярна в Източна Азия, класифицира инструментите според техните строителни материали, като метал, дърво, глина, кожа и др.
Източник: prosound.bg