Събирането на розите, от които после се прави известната в цял свят иранска розова вода.
Сезонът за събирането на розите и изготвянето на розовата вода започва в първите дни на май и продължава до средата на юни. Когато настъпи май, ароматът на розите се разпространява по много райони на Кашан, включително и из малките селца, такива като Камсар, Джошкан, Кали, Борзак и Ниясар.
Церемонията, по време на която правят розовата вода привлича много туристи. Заради този традиционен, цветен обред всеки ден в Кашан идват около 80 000 души. Всъщност такъв приток на любопитни очи подобрява икономиката в този регион.
Розовата вода се приготвя от сорт рози с много сладък аромат. Нея, също така я добавят в много традиционни, ирански блюда и сладкарски изделия. Цветето се използва и в парфюмерията.
Не взирая на това, че сега множество фабрики произвеждат розова вода, значителна част от този процес се извършва ръчно. И тази стара традиция по изготвяянето на розовата вода по къщи и дворове служи за допълнителен стимул туристите да посещават Кашан. Историческите паметници и архитектурата на града са още едно приятно допълнение към екскурзията.
Жителите на малкото градче Камсар, събират розите, варят ги в специални гърнета и поставят есенцията в специални контейнери. Градът се гордее, с това че ежегодно най-святото място на земята- свещената Кааба в Мека се мие с розова вода, произведена в Камсар.
Това старинно, населено място е все едно иститнска, блещукаща звезда в пустинята на Иран. Планините го заобикалята, като предпазват розовите градини от зноя на пясъчния регион. Природата на този град, изпъстрена с градини, сенки, хвърляни от високите дървета, звуците на шуртящата вода, нежните песни на птиците и ароматът на розите създава едно райско кътче в суровата пустиня. И красотата на това място се удвоява, започне ли фестивалът на розовата вода, когато гостоприемните жители на Камсар посрещат милиони посетители.
Дамаската роза е считана за един от най-важните сортове рози в света. Благодарение на необикновения си аромат и разнообразието от видове тя е отглеждана в много ъгълчета по света. Дамаската роза широко се използва в кулинарията, медицината и парфюмерията.
Производството на розова вода в Иран датира от преди 2 500 години. В наши дни “мухаммадовата” роза расте в България, Турция, Иран, Индия, Украина, САЩ, Канада, Франция, Великобритания и Япония. Първите четири държави, които България оглавява се считат за пионерите в отглеждането на дамаската роза. В Иран този сорт се култивира във Фарс, Керман, Исфаахан,а също така в Западен и Източен Азърбайжан.
Съществуват седем вида дамаска роза : френска червена, дива, чайна роза, червена мини-роза, бенгалска червена роза и иранска червена роза. От целия този списък видове, иранската или “мухаммадовата” роза се счита за уникална и много ботаници считат, че за пръв път тя се е появила именно в Иран, а едва после е получила разпространението си в другите държави.
Специалистите са единодушни, че Камсар вече много години се явява място, където се отглежда розата и се произвежда розова вода. Някои предполагат, че по времето на Мелик-шах от династията на Селджуците, когато е била построена джамията Миянде в Камсар, посланик от Източната Римска империя е взел няколко цвята роза от склоновете на планината Асби, разположена недалече от града с намерението да я отглежда в Дамаск. За това иранската роза често е наричана дамаска.
Невзирая, че производството на есенция от растението в Иран има значителна история, първите машини за производство на розова вода били създадени с търговска цел. До тогава тази вода се е правела с помощта на малки дестилатори за местни нужди.
Във всеки случай производството на розова вода е било модерно още от незапомнени времена и често е способствало за развитието на медната, стъкленатаи опаковъчната промишлености. По-голяма част от този продукт се разпространява по другите провинции на страната. За разлика от повечето народни занаяти това производство постоянно подобрява своите качество и количество. Освен това в последните десетилетия дамаската роза се разпространи и в селата извън пределите на Камсар, а също така и по други провинции на Иран. Тукашните места, обче се отличават от другите поради идеалните си природни условия.
Според изследване, което провели професори от Техеранския университет, есенцията на “мухаммадовата” роза от Камсар и произведената розова вода имат конзентрация 35 мг на 100 мл. Такава пропорция прави тази вода най-добрата в цял свят.
Приспособленията, необходими за изготвянето на розовата вода, едва ли са се изменили много през вековете. Те включват:
1) Медно гърне с вместимост 120-150 мл
2) Голямо, глинено гърне, което да покрива медното. Главното достойнство на глинените съдове е ,че те запазват аромата на розите.
3) Медна кана с дръжка и вместимост около 30-40 литра, която потапят в студена вода, за да може цветните пари да се превърнат в течност.
4) Четири дървени пръчки, които се присъединяват една към друга, за да съединят гърнето и каната. В наши дни вместо тях ползват алуминиеви тръби.
5) Басейн с вода за разреждане.
6) Нагревателно оборудване под медното гърне, за което сега се използва дизелово гориво или бензин. Преди с тази цел са се ползвали дърва или клонки за разпалване.
Отначало медното гърне се слага на каменна, циментова, тухлена или глинена печка.
Под него е необходимо да се налее средство за разпалване. След това гърнето се пълни с около 30 кг. розови листенца и се доливат 80 литра вода.
След това всичко това се покрива и се притиска отгоре с голяма тежест, за да се контролира налягането на парата. Всякакви отвори бързо се затварят.
Медната купа се потапя във вода и се използват специални приспособления, които да не и позволяват да изплува на повърхността. След това алуминиевите тръби се монтират така, че единият край да е в гърнето, а другият в медната кана. Съдът се покрива с памучен плат, за да не попада вътре вода, т.к. всяка странична течност може да развали розовата вода.
Сега вече всичко е готово. Печката се пали и листенцата започват да врят.Парите на розовата вода се качват по посока на каната и там се кондензират, заради ниската температура. За получаването на 40 итра розова вода са необходими 4 часа. когато готовият продукт се налива в шише, необходимо е да се изчака водата да изстине, а после шишето се намазва с масло.
Остатъците от гърнето се казват «бонгол» и се използват за наторяване на градините или за огрев в студените месеци. По време на целия процес на приготовлението на розовата вода огънят се поддържа слаб, т.к., колкото е по-бавен и дълъг процесът на дестилация, толкова по-качествена ще е розовата вода. Важно е съотношението между водата в гърнето и теглото на розовите листенца да е правилно измерено.
Първият завод за производство на розова вода се е появил в Камсар през 1974-75 г., след като учени от България са провеждали там своите изследвания. Предприятието е било построено на 15 км. от града, на пътя за Кашан. Вторият завод за розова вода се е появил на изхода на Камсар и се е казвал Голриз.
За производството на розова вода и розова есенция се ползват листенцата на розата. Варените листенца от “мухаммадова” роза, съдържат вещество, което помага в борбата срещу стреса, лекува метеоризъм, коремни колики, депресия, безсъние и възпаления.Преди, в иранската медицина розовата вода се е използвала за лечението на ревматическа болест на снърцето, главоболие, слабост и за укрепване на чревната микрофлора.
Проследете процеса на производството на розова вода в снимки в галерията отдолу:
