Малолетни убиват с ритници любимото куче на квартала….Какво да правим?!

Убитата Сузи приживе! Оказва се, че две възрастни жени са видели как я ритат- малките ги напсували..Добре, ами защо са подминали? Що не са викнали мъжете, синовете, дъщерите си? Полиция,помощ!

БЕЗРАЗЛИЧИЕТО УБИВА!

ВСЕКИ, КОЙТО ВИДИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЗАМЪЛЧИ Е СЪУЧАСТНИК!

Днес е Сузи – утре сте вие!

“Докато трите деца го ритали жестоко, възрастна жена им направила забележка, но те изригнали с грубости срещу нея, разказа нейният син. Друга жена от жилищния блок наблизо също е била наругана от малките убийци, след като им се е скарала. Хората коментират, че именно защото Сузи е била прекалено кротка, децата не са нахапани, а животното се е оставило да го ритат до смърт.”
Не коментирайте и не подминавайте със забележки под сурдинка! Да не коментира утре Фейсбук как вас са ритали до смърт!!! Полиция, съседи, хора, тълпи, просто викайте, за да привлечете внимание към престъплението! Възпрепятствайте всякак!

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО…НЯКОГА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО СЪМ ПИСАЛА ПО ПОДОБЕН ПОВОД…

КАКВО СЕ ПРОМЕНИ?!

ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ…

Невръстните убийци, Николай, Калоян и Денислав…

Мой текст от далечната 2014-та…

 “Няма сега да жалим по убитото кученце, ще жалим за дечицата. Нямаме просто правото да си позволим да съжалим кучето, а децата не, защото всяка себеуважаваща се майка с дебел гъз и люпеща семки ще ни обясни, че: именно това куче е лаело по децата (не тези конкретно, а по децата по света и въобще); събирало се е на глутници и нея затова я е било страх да занесе насрания памперс на детето си до кофата за смет и той за това се разлага и смърди до пясъчника. Децата ..

Те са невинни създания, най-уязвимата част от обществото ни. Защото са дечица де, докато са децица…
А, послее… Господи, какво ще стане после? Когато тези създания пораснат, кого ли ще пребият до смърт с кол и дали ще го завържат с тел преди това…
Сигурно става много по-лесно щом веднъж прескочиш границата и усетиш чувството да отнемеш живот, сам, със собствените си детски ръчички, без никаква причина, на единственото към момента същество, по-слабо от теб… Все още, после ще станат повече… по-слабите.
Ако ти е харесало, сигурно ще те влече да изпиташ емоцията пак. Дали им е харесало? Ако не беше, сигурно щяха да спрат. Някъде там, по средата на ударите, малко преди кучето да умре, малко преди детските им, невинни панталонки да се опръскат с парченца мозък и разбит, кучешки череп. Преди кръвта да попие в детските им малки подметчици и да оцапа белите им детски чорапчета. Харесало им е. Довели са делото до финала.
„Какво сте се загрижили за помиярите, кой ще се погрижи за децата?“
Аз. Аз искам да се погрижа за децата..
Как да се погрижа за тях? Коя би била адекватната грижа? Ако ги завържа и пребия до смърт, дали ще ги освободя от греховете им? Дали ще ги спася? От живота им на изроди..Оттам насетне изродското в тях само е растяло, на принципа на делението на раковата клетка…
Сигурно, ако някой ги бе видял, би успял да ги спаси, но сега… Какво да ги правим тези малки изроди, които ще пораснат големи изроди? Законът не ги хваща – наказание няма да носят, защото са малолетни престъпници, не разбират докрай стореното, не си дават сметка, колко ще й е трудно на майка им да изчегърта засъхналия мозък на кучето от дрешките им.
Затова сигурно ще накажат майката. „Родителите са виновни“. Виновни са, да. Не са обяснили на малките изродчета, че когато пребиеш до смърт живо същество, животът непременно ще намери по-голям изрод от теб, който да възстанови равновесието. Просто в природата празно няма – ще страдат. Под една или друга форма.
Виновни са родителите, че не са абортирали изродския плод и не са спасили и кучето, и света от децата си изроди. Падне ли бариерата, с всяко следващо убийство става по-лесно. А можеш да убиеш по толкова много начини… Или просто да връзваш с тел… или просто да биеш с кол… Нека накажат родителите.
Но с малките изроди какво правим? Ааа, дааа, тях ги защитаваме, защото са деца… невинни… най-уязвимата прослойка на обществото ни… Да не им попаднеш в ръчичките… да не ми попаднат в ръчичките
Децата си остават невинни и животът им на изроди никога не започва. Порастват хора.”

Автор: Албена Вулева