„Телефонният звън, като вербална комуникация може да предизвика напрежение при човек от всяка възрастова група – аз например всячески се стремя да избягвам телефонните разговори, старая се да общувам чрез кореспонденция.
В някои случаи това доставя доста неудобства-например, като си търсиш работа, а работодателят е оставил само телефон за контакт. да си призная честно, пропускала съм някои оферти, само защото никак не можеш да се насиля да позвъня по телефона.“
Участник в “ Клуба на телефонофобите“ от портала The Question
Това не е просто телефонофобия (страх от телефонни позвънявания) на един човек. От това страда вече вероятно цяло едно поколение. В съвременния свят, където телефонното позвъняване е само една от многото и то от не най-често използваните функции на смарфоните, да се звъни по телефона е направо невежливо.
Да, правилно прочетохте- НЕВЕЖЛИВО Е!
Журналистът от The Verge Товас Рикер събира разични аргументи на интернет-потребители, които обясняват и мотивират тази теория:
7. Телефонното обаждане ти отнема правото на избор
Както казва вице-президента на една голяма фирма за он- лайн консултации : “ За много хора разговорът по телефона е много сложен вид общуване. Нужно е бързо всичко да се обмисля и да се реагира веднага на думите на събеседника“.
Това е и първата причина за негативното възприемане на телефонните обаждания от днешното поколение: събеседникът се лишава от свободата на избор. Във век, когато човекът може да напише, каквото има да казва, което му дава възможност да обмисли добре съдържанието на изказването си е по-добре да се прави именно така, отколкото да се изтискват от него моментални реакции.
Ами, ако човекът изобщо не иска да отговаря на обаждането? Но екранът на телефона все едно ще го уведоми за пропуснатото обаждане, следователно да се игнорират до такава степен настойчиви опити за връзка би било наистина грубо…
Кореспонденцията, от своя страна лесно решава този проблем- та тя не изисква моментален отговор.
6. Ненадежността на устните преговори
Ако някой нещо е обещал по телефона вие никога няма да можете да докажете това, ако човекът евентуално реши да не изпълни обещанието си. В този случай предимствата са за писменото общуване – думите могат да бъдат потвърдени, щом са написани черно на бяло.
5. Разговорите, които не са спешни могат да почакат
Предните поколения са свикнали да обсъждат по телефона и най-малките детайли. И това е понятно- телеграмите, писмата и пощенските гълъби са донасяли информацията до хората значително по-дълго.
Но, днешното поколение счита, че да се отвлича вниманието на човка от реалния, активен живот, заради една малка подробност ,чрез гръмогласното дрънчене на телефонния апарат е грубо. Все пак скоростта на интернета значително се отличава от скоростта на пощенския гълъб. Адресатът моментално ще получи съобщението, а ще отговори тогава, когато има време, възможност и желание.
4. Текстът е оръжието на интровертите
Ако сте екстроверт, то вие можете недоволно да възкликнете и енергично да скролнете към следващата точка. Интровертите, обаче ще се съгласят, че когато се изразявате чрез текст никой не може да ви прекъсне, да ви надвиква или емоционално да ви манипулира.
В текста всички са равни. Освен това, с помощта на текст може с лекота да се формулират целенасочени мисли и тези, да се подбират най-подходящите фрази, без после да се укорявате в продължение на цял месец, че не са ви достигнали смелост, бързина или фантазия, за да натриете носа на опонента си.
3. Не искате да хванете събеседника си в неудобен момент или на неподходящо място
Телефонът ви просто не спира да звъни, когато шофирате, намирате се в метрото, в шумен нощен клуб, на работа или в компания-все места, където този звън никой не би трябвало да го чува. Позната ли ви е тази ситуация? По закона на всемирната подлост, след като най-сетне успеете да намерите тихо местенце, за да проведете телефонния разговор от отсрещната страна ще научите някоя глупост от типа на това, че Ким Кардашиян отново е бременна.
При съобщенията такива неудобства не съществуват.
2. В писмена форма можем да си позволи това, което не бихме посмели да изречем очи в очи
Писмената форма ни разкрепостява – много по-лесно е да поканиш момиче на среща, като и напишеш съобщение, отколкото да събереш смелост за това да и го кажеш на живо. С текстови съобщения е много по-лесно да искаш прошка, да разкриеш чувствата си, да си признаеш нещо или дори да унизиш опонента си. Или класическият вариант- просто да пишеш гадни коментари.
1. Не искате да си губите времето
“ Ало, здрасти, удобно ли е?“, “ Можеш ли да говориш?“, “ Ще ми отделиш ли пет минутки?“, „Зает ли си?“ , “ Да не преча?“ – по този начин първите 10 минути от разговора са безвъзвратно загубени в обяснения, че да, можете да изслушате за какво ви се обаждат.
