Чай по турски!
Турците пият само прясно запарен чай и това никак не зависи от материалното им положение- престои ли чаят дори няколко часа, то той веднага бива наречен “bayat”, което означава не пресен и той вече не става за пиене.
Турците признават само своя, турски чай, който расте по западното крайбрежие на Черно море, в провинцията Ризе (Rize).
Aко решите да почерпите турчин с някакъв друг чай, то най-вероятно ще си го пиете самите вие…
Е, вярно, като за лек против болежки и настинки турците разполагат в запас с липов чай (ıhlamur çayı) или шалафей (ada çayı).
Истинският, турски чай има наситен, тъмно червен цвят.
Заради това в Турция го наричат tavşan kanı, което означава “заеча кръв”.
Турците пият чай от миниатюрни, изящни чашчици с форма на лале, станали известни по цял свят.
Заради изящната им форма в Турция ги наричат “ince belli” – с тънка талия.
В братския Азърбайджан тези чашчици ги сравняват с круша и ги наричат “армуду” (armut в перевод означава круша).
Благодарение на тази форма, в горния, разширен край на чашката чаят изстива по-бързо, а в долната топлината се запазва по-дълго, за сметка на “тясната талия”. Получава се така, че през цялото време пиеш напитката с една и съща температура.
Турците почти никога не пият чая си веднага след хранене.
Те го пият по време на закука, а също така многократно в продължение на деня -на работа, на гости, в кафенетата, в чайните (çay bahçesi или çay evi).
Но, най-важно е вечерното чаепитие по време на задушевни беседи в уютния, семеен кръг.
Докато трае това традиционно чаепитие, чайникът стои на бавен огън и кипи- т.е. не се гаси до края на чаепитието.
Също така турците никога не пият чая си с нещо. Чаят обикновено се пие сам по себе си. Напълно възможно е това да се дължи на уважение към традиционната напитка.
В Турция повсеместно ще срещнете разносвачи на чай, наричани “çaycı” – на предприятията, на автогарите, на пазарите… Те разнасят чашките с горещ чай върху удобни подноси с дръжка. Много често, като “çaycı” подработват тинейджъри и дори деца.
И забележете : чай на турски си е çay [чай].
Çay isteyen? – Някой иска ли чай?
