Уникалната операция от нощта срещу 1 май през 1961-ва….

В нощта на 30 април срещу 1 май през 1961-ва година лекарят от Съветския Съюз Леонид Рогозов провел необичайна операция: намирайки се на съветската Антрарктическа станция, далече от цивилизацията сам си изрязва апендикса.

Леонид Рогозов става национален герой, за него пише международната преса…Малцина обаче знаят, че за славата си лекарят заплаща с лична, житейска трагедия…

В куфара- книги и гиря

Днес в Санкт-Петербург в дома на Леонид Рогозов живее по-малката му сестра валентина Ивановна.
– Ние произлизаме от обикновено семейство, с брат ми сме израснали в Минусинск. Близките ни много се гордееха, че Леонид замина да учи медицина в Ленинград.- спомня си сестрата днес- завърши медицина и изведнъж се обажда и казва: “Заминавам за Антарктида с една полярна експедиция!”
На дизеловия електроход ” ОБ” 27-годишния романтик-хирург товари огромен куфар, в който е подредил книги и …гиричка за спортни занимания. на 18 февруари 1961-ва в Антарктида отварят новата съветска станция ” Новолазаревская”.
На първопроходците им предстояла дълга зима.
Експедицията успява на време : морето тъкмо започва да замръзва. Корабът, който е доставил полярните изследователи си е заминал и трабвало да се завърне за тях чак след година време. Условията на живот в недостроената станция били лоши. Хирургът Леонид Рогозов разтоварвал тежести, учавствал в строителството, рабтил и като метеоролог, и като шофьор. Днес от общо 13 участници в тази експедиция жив е само един- 85 годишният Владимир Федотов. Тогава той бил младши научен сътрудник, глациолог- хидролог.
– На 4-ия месец от престоя Рогозов се почувствал зле и разбрал, че има възпален апендикс- разказва бивш полярник-единствения шанс да се запази животът му бил да се оперира на място. И да си я направи сам на себе си могъл само Рогозов. Иначе, следва перитонит, а от там летален изход.
” Още един ден и нищо нямаше да ме спаси”
По-късно доктор Рогозов описва целия процес във своя дневник :
” Температурата ми силно се покачи. но не давах вид, че нещо не е наред, даже се усмихвах. Защо да плаша приятелите си? Та, те идват, за да ме успокоят. А, аз съм огорчен- развалих празника на всички. Утре е 1 май. А, сега всички се суетят около мен…”
– Леонид инструктира всички, които трябваше. Лично аз му подготвих ” операционната”- спомня си Владимир Федотов.- Ние старателно измихме масата, дезинфикцирахме инструментите, укрепихме настолна лампа.
Из спомените на Рогозов:” Горките ми асистенти! Погледнах ги: те стояха па бели престилки, а самите бяха по-бели и от тях. Аз също бях изплашен. Но после взех иглата с новокаин и си направих първата инжекция. По някакъв начин превключих на режим опериране и след това вече не забелязвах нищо друго….”
Лежейки по гръб Рогозов прави със скалпел 12 сантиметров разрез. Гледайки в огледалото и намирайки апендикса почти с напипване.
” Работих без ръкавици. Огледалото помага, но същевременно те обърква, показвайки нещата огледално. Имаше силно кръвотечение, но не си позволявах да бързам. След като отворих коремната кухина, закачих едно черво и се наложи да го зашивам….Ставам все по-слаб и по-слаб, вие ми се свят. На всеки 4-5 минути спирам, за да си почина за 20-25 секунди. Най-накрая, ето го- проклетият апендикс! С ужас виждам тъмно петно върху него: това означав, че ако се бях забавил още един ден и вече нямаше да мога да бъда спасен.”
Операцията продължава час и 45 минути, въпреки, че в нормални условия се извършва за половин час. Взимайки приспивателно лекарят и пациент в едно заспива.

Съпруга-чехкиня отвежда децата в родината си

– Рогозов се връща от Антарктида в края на май 1962-ра година- спомня си вдовицата на началника на експедицията Владислав Гербович Гертруда Ростиславовна. Дадоха му квартира в Ленинград, където скоро се премества и майка му. Питаха го в коя клиника би искал да работи. Предлагаха му пътувания до Южния пояс. Но той се отказваше. Казваше, че в Антарктида е работил, като какъв ли не, но не и като лекар, а не би искал да губи квалификацията си. Беше висококласен хируг и добър човек. След експедицията защити дисертация и после 14 години завеждаше отделението по хирургия на лимфоабдоминалния туберкулоз на НИИ по физиопулминология. Към своята слава се отнасяше спокойно, но именон тя го погуби. Името на Рогозов гърмеше, мнозина му предлагаха да пийнат в чест на запознанството им. Той не умееше да отказва на всички, които му се натискаха за приятели.
Леонид Рогозов умира през 2000 година от усложнения след онкологическа операция на 66 годишна възраст. На погрлебението му не идват нито децата му, нито бившата съпруга. Знаменития хирург е преживял лична драма: Изоставен е от жена си-чехкиня, която отвежда двете му деца в родината си и забранява на Рогозов да се вижда с тях.
Въпреки това децата тръгват по стъпките на баща си : синът Владислав сега живее в Шефилд, Великобритания и работи, като лекар. Дъщерята, Лена също е медик.

Леонид Рогозов със сина си Владислав

– Благодарение на операцията на татко родителите ни се запознават- разказва Владислав Рогозов- нашата майка Марчела, тогава студентка от Пражкия медицински институт прочела за подвига на съветския хирург и му написала писмо. Започнали кореспонденция. Татко, който владеел няколко езика, рашил да си поупражнява чешкия и заминал за Прага. Мама разказваше че те се влябили от пръв поглед. Скоро тя разбрала, че е бременна. Родителите ни се оженили и татко довел мама в Ленинград.

МНОГО ЛИЧНО

” Мама му прости за годините нещастие”

Отначало животът на семейството бил безоблачен.
– Татко беше много грижовен: водеше ни за риба, занимаваше се с нас- казва сина на героя Владислав Рогозов- Добре си спомням белега на корема му. Ние със сестра ми знаехме, че татко сам си е направил този разрез. За това че е бил в Антарктида ни напомняха снимките и чучелата на пингвини в квартирата ни в Ленинград.
Но Леонид все повече пиел.
– Когато беше пиян повдигаше ръка- продължава разказа сина на хирурга- Мама бягаше от него, преспиваше при пирятели или на гарата.
Веднъж, спасявайки се, Марчела скача от третия етаж и чупи и двата си крака…
За да не избага в родината си жена му Леонид унищожава всичките и документи. Но жената възстановява паспорта си и докато съпругът и лежи в болница взима децата и тайно ги отвежда в Чехословакия. лена тогава е на 3 години, Владислав на 6.
– От тогава не съм виждал баща си- разказва Владислав-Не знаех за смъртта му и едва по късно разбрах от негови приятели, че татко много болезнено е преживявал раздялата си с нас. Няколко пъти идвах в Ленинград да издирвам гроба на баща си. Мама също идваше в Питер и след дълги години успя да прости на баща ми.
Сега Владислав работи, като анестезиолог в сърдечна хирургия в университетската болница на Шефилд.
– Имам две деца, внуците знаят за славния си дядо, разказвам им. Те носят неговата фамилия, също са Рогозови. Постоянно ме търсят от разни университети и клиники- молят материали за татко.
– В Питер той има сестра- общувате ли с нея?
-Когато и се обадих за пръв път, за да се запознаем, тя реши, че имам претенции към апартамента. Но, на мен не ми трябва апартамента. Единственото, което исках е да намеря дневниците на татко със записките му за живота в Антарктида. Ако се намерят тези дневници ще се сбъдне заветната ми мечта.

СПОМЕН

Висоцки посвещава песен

В Петербургския музей посветен на Арктика и Антарктика на уникалната операция е посветен цял стенд. там се съхраняват и инструментите, с които хирургът сам се е оперирал. През 1963-та Владимир Висоцки му посвещава песен, където се пее така :

“Докато вие тук в банята с плочки
се миете, глезите, топлите
в студа на себе си със скалпел
той сам си изрязва апендисита. “