Невероятно актуална и за родната действителност законодателна промяна се обсъжда в Русия. Законопроектът, който е на път да се гласува в РФ чудесно би намерил приложение у нас, особено за възпитателните и интеграционни цели сред ромското население. Разбира се, както ще стане ясно и от текста по долу, който е публикуван на сайта на руската издание “Аргументи и факти” с предлаганите изменения в руското законодателство далеч не се открива топлата вода и такива законови текстове вече са действали в миналото. Оставаме с почуда защо все още циганското население у нас уплътнява преизпълненото си с безделие ежедневие усвоявайки всички видове социално подпомагане и всячески еврофондове за интеграция на въпросното, вместо да бъде вкарано в релси и в правия път, като по този начин бъде постигната и за сега изглеждащата недостижима ,като Андромеда цел, циганинът да стане полезен гражданин на обществото.
При такива дупки в бюджета и финансови затруднения в страната, при мръсните ни градове, дупки по улиците , закрити уранови мини и други неработещи сектори от икономиката, подобен законопроект, който предстои да се обсъжда в Русия чудесно би раздвижил обстановката и решил рецица от изброените проблеми. И т.к. опитът е налице, както става ясно от не толкова далечното минало, остава почудата защо у нас не се пристъпва към обсъждането на подобни законодателни изменения и кой има интерес да поддържа една огромна част от населението с толкова много свободно време, което традиционно запълва с престъпност от всякакъв калибър и да си отглеждаме хрантутници и мързеливци, които нагло висят, като воденичен камък върху врата и крехките плещи на вече изнемогващото редовно работещо и съвестно заплащо данъчните си задължения българско население. А, решението е толкова просто…
В Русия обсъждат законопроект против тунеядството.
Членовете на законодателното събрание на Санкт Петербург възнамеряват да внесат в Държавната дума предложение за нормативни промени, които да предвиждат наказание за руските граждани, които не работят повече от 6 месеца.
Подобни изменения ще повлекат след себе си и промени в Конституцията, както и в редица федерални закони. Конституционният текст на РФ ще трябва да бъде изменен в смисъл, че ” трудът е не само право, но и задължение на гражданите.”
Авторите на законопроекта обръщат внимание на факта, че в Русия над 20 милиона души работят без надлежно оформени трудови взаимоотношения и на практика се водят трудово неангажирани. 18 милиона от населението в трудоспособна възраст са трудово незаети. При така създалата се ситуация в бюджета не постъпват всички възможни и дължими данъци.
Новият закон, в случай, че бъде приет ще касае само пълнолетните , трудоспособни граждани. От обсега му са изключени бременните жени, жените с деца под 14 години, руски граждани под чието попечителство се намират деца-инвалиди, както и още няколко групи от населението.
Тези, които са трудоустроени незаконосъобразно, също ще попадат под ударите на ” тунеядството”. В случай на загуба на работа ще се иска незабавна регистрация в бюрото по труда.
Тези, които пападнат под ударите на новия закон, според законопроекта ще бъдат наказвани с изправителен и принудителен труд за срок от 1 година.
Темата за въвеждането на отговорност за тунеядство периодически изплува на повърхността в Русия. Основанията за това са много. Чести сигнали до органите на реда за открадната скъпа кола от безработен, както и обири в размер на милиони рубли от джоба на неработещи никъде граждани…
През 2013-та година с подобно предложение за законодателни промени се изяви Губернаторът на Кемеровската област Аман Тулеев.
Тогава той приведе примера, че при 30 хиляди незаети работни места, безработицата в Кемеровска област е 22 хиляди души. ” те са изучили наизуст закона и за пособията си за безработица идват, като за заплата”-възмути се тогава Тулеев.
Инициативата на Кемеровския Губернатор не срещна подкрепа на федерално ниво. Повечето депутати разчетоха във въвеждането на отговорност за неработещите граждани нарушаване на човешките права.
Критиците на подобен род законопроекти припомнят, че подобна отговорност е съществувала в СССР, но в условията на съвсем друга икономическа и политическа обстановка и се е ползвала, като метод за преследване на инакомислещите.
Действително, откакто болшевиките превземат властта, тунеядството започва да се осъжда на идеологическа основа. деянието дори става криминално по време на управлението на Никита Хрущчов.
На 4 май 1961-ва, на основание чл. 12 от Конституцията Президиумът на Върховният съвет на ССР приема Указ за ” засилване на борбата против лица (безделници, тунеядци, паразити), които не извършват обществено-полезен труд, извличат нетрудови доходи от експлоатация на поземлени участъци, автомобили, жилищна площ или извършващи други противообществени постъпки, които им позволяват да водят паразитиращ образ на живот се подлагат по постановление на районния (градския) съд на изселване в специално отредени местности, за срок от 2 до 5 години и с конфискация на имуществото, натрупано чрез нетрудов способ, както и задължителното трудоустрояване на наказания по местонастаняването.
В средата на 1964 година под действието на този указ попадат 37 хилади души, най-известният от които е поетът Йосиф Бродски. Именно образа на Бродски, който в последствие става лауреат на нобелавота награда за литература най-често е даван за пирмер от противниците на въвеждането на отговорност за тунеядство.
Нормативният текст наказващ тунеядството е отменен по време на разпада на СССР.
Освен нея в СССР тунеядците са опадали под ударите и на член 209 на НК на РСФСР, който предвижадал отговорност за три вида на , така нареченото паразитно съществуване, която бела обособена в три самостоятелни състава на престъпления- скитничество, просия и водене на друг вид паразитиращ образ на живот.
Под друг вид паразитиращ образ на живот се имало предвид състоянието, в което дадено лице дълго врме не полага обществено полезен труд и живее от нетрудови доходи повече от 4 месеца поред или общо за една година и по този повод му е било направено предупреждение за недопустимостта на подобен образ на живот.
Санкцията за нарушаването на този законов текст предвиждала лишаване от свобода за срок до две години или изправителен труд от 6 меесеца до една година.
Член 209 НК РСФСР, както и сходни текстове от Наказателните Кодекси на съюзните републики преследвали тунеядството до самия разпад на СССР. Фактически нормативният текст губи силата си през април 1991 година, след приемането на закона за ” Заетостта на населението”, с който официално се признава за наличието на безработица в Съветския Съюз.
В Белорусия е намерен начин тунеядците да бъдат наказват, чрез глоба.
въвеждането на наказание за тунеядство активно се обсъждаше в Белорусия през последните години. Както и в Русия и там са се сблъскали с несъответствието на старите, съветски норми, чрез които били преследвани тунеядците с икономическата реалност на капитализма.
Но, беларуските юристи намират изход от положението. В съответствие с член 56 от Конституцията на Белорусия гражданите са задължени да взимат участие във финансирането на държавните разходи, чрез заплащането на данъци, такси и други финансови тежести. решено е било да се въведе отговорност не за самото тунеядство, като такова, а за неплащането на данъци и неучастието във финансирането на държавните разходи.
на 2 април 2015 година Президентът на Република Балорус Александър Лукашенко подписва Декрен №3 ” За предупреждение за социално паразитиране”, съгласно който за гражданите на Белорусия, посдтоянно живеещите в републиката чуждестранни граждани и лицата без гражданство, не взимащи участие във финансирането на държавните разходи, или които са участвали, но по малко от 183 календарни дни за изминалата година се въвежда глоба да заплатят задълженията си в 20 кратен размер на базовата величина.
Размерът на базовата величина в Белорусия от 1 януари 2015 година е 180 хилади балоруски рубли, което се равнява на окол 12 800 руски рубли.
Незаплащането на дължимите 20 базови величини, влекът след себе си глоба в размер на от 2 до 4 базови величини или административен арест, съпътстван със задължителното аналгане на наказанието обществено полезен труд.