Животът на Султан Мехмет II, наречен Завоевателят е бил неспокоен от самото му детство. Едва 6 годишен е назначен за управител на провинцията Маниса, а когато навършва 12, баща му -Мурад II се отрича от престола в негова полза.
На 19 години Мехмет се възкачва на престола на Османската Империя за втори път. Враговете на Империята, считайки младия Султан слаб и неопитен, неспособен да управлява тормозили Империята всячески : Княжеството на Караманидите, сърбите, венецианците и унгарците мечтаели да откъснат част от териториите за себе си, разчитайки, че младият Султан няма да може да им даде отпор.
По това време практически цяла Мала Азия се намира във владението на османските турци.
Но, сърцето на Византия, нейната столица, Константинопол- все още оставал непокорен. И преди да даде отпор на враговете, Мехмет си поставил за цел да превземе Константинопол.
Византия е била отслабена, а защитниците и малочислени, но градът е бил обграден по суша и вода от стената на Теодосий-явяваща се върхът на инженерната мисъл. Само веднъж, за хилядолетната си история този град е бил превзет.
И завладяването му станала първа цел на младия владетел.
Независимо от огромното числено преимущество на турската армия, изисквала се продължителна подготовка, най-съвременната артилерия, военна хитрост и 53 дни обсада, за да бъде превзет града. Но в плановете на Мехмет не влизало да изравни града със земята, унищожавайки неговите жители и архитектура.
Той възнамерявал да го направи столица на своята Империя. Въпреки, че по необходимост Фатих е бил воин, той е бил считан за един от най-образованите хора на своето време. Имал е познания по религия, литература, философия, история, говорил е няколко чужди езика.
Невзирая на това, че цял живот е би принуден да води войни, Мехмет е обръщал внимание на усъвършенстване на законодателството и строежа на училища.
Счита се, че в харема на Султана-воин е имало около 300 наложници.
