Джайнизъм – религията, проповядваща забрана за нанасяне на вреда на което и да е живо същество.
Джайнизъм – това е дхармическа религия, възникнала вероятно през IX-VI века преди н.е. и проповядваща забрана за нанасяне на каквато и да било вреда на което и да е живо същество. Не може да се каже точно, кога именно се е зародило това вярване, но е безспорно че религията е много древна и това не буди съмнения и спорове между изследователите и.
Основателят на джайнизма е Пророкът Махавир Вардхаман. Именно благодарение на него в древната религия се появява терминът “джина”, който се употребява само по отношение на онези, които са успели да се освободят от сансара и да достигнат до драхма. Джина- това е висше звание, най-почитан титул. В превод от санскрит тази дума означава ” победител”.
Родината на това учение е Индия. Джайнизмът никога не е излизал извън пределите и, макар в наши дни в Далечния Изток и в Западна Европа, Австралия и даже Северна Америка все повече расте количеството на общности, членовете на които се придържат към философията на джайнизма.
Джайнизмът е основан на първо място въз основа на непрестанно самоусъвършенстване на душата, за да се достигне всесилие, всезнание и вечно блаженство. Душата, избавила се от телесната си обвивка и достигнала до Нирвана става “джива”.
Според джайнизма, всяко същество е индивидуална, вечна душа. Може да се освободиш от “сансара” и да достигнеш “мокша”, но за това трябва да си аскет.
Джайните, както се наричат последователите на джайнизма, присъждат титул “джина” (“победител” или този, който е успял да се освободи от “сансара” и да достигне духовно просветление) само на избрани. Това са най-почитаните учители на джайнизма и те са едва 24-ма души. Наричат ги “тиртханкари” или дословно преведено “тези, които са намерили и указват пътя към спасението”. Учението им следват онези, които искат да достигнат “мокша”.
Самоконтролът и развитието на мъдростта са верните пътища. Освобождавайки се от кармата, следвайки “Трите скъпоценности на джайнизма” – съвършени възприятия, поведение и знания – душата повече няма да изпитва “сансара” – цикличните прераждания. Тези, които са достигнали “мокша” се наричат “сидха”. “Сансарините” – това са душите свързани чрез карма със земята.
Може ли да кажем, че джайнизмът е монотеистична религия? Невзирая на това, че през цялото време тя битува като реформаторско течение в индуизма на нея не е свойствен монотеизмът. Учението не предполага вяра в Бог, а вижда основната цел в нещо съвсем друго- освобождение от неправилни мисли, речи, действия, фокусира се върху самоусъвършенстване на душата, освобождение от “сансара”, достигане на божествено съзнание. В тази религия няма висше божество- създател на всичко живо. Приема се, че във Вселената всичко се регулира самостоятелно.
Джайнизмът отрича същността на кастовата система и противоречи на брахманизма. Учнието гласи, че абсолютно всеки, независимо от принадлежност съм определена каста или съсловие може да се спаси от “сансара”. И въпреки, че тази религия има допирни точки с будизма, религиите се различават. Например джайнизма много строго се отнася към съблюдаването на нравствените норми.