ИСТАНБУЛ-МОЯ ЛЮБОВ

Кулата Галата от столетия не сваля очи от Истанбул

 

Кулата Галата се извисява над целия Истанбулв едноименния район, като че ли от високо наблюдавайки Босфора, Халича и Мраморно море. Тя е висока 61 метра, но т.к. е разположена на възвишение, то разстоянието от морското равнище до панорамната и площадка възлиза на 140 метра.

Първоначално кулата е била без конусовидния си купол, той е бил достроен едва през 20 век по време на реставрационни дейности. Първите споменавания на кулата в историческите сводки датират от 5 век от нашата ера- още тогава на това място е стояла някаква кула! От оригиналната постройка нищо не оцелява до наши дни.

Кулата Галата е била построена в качеството на отбранително съоръжение през 14 век от генуезците, които по онова време били завладели тези, оригинално принадлежащи на Византия райони. Те нарекли кулата- ” Кулата на Иисус”. Около нея имало крепостни стени, чиито останки могат да се видят и до днес. Стените защитавали кулата от опасности идващи от към морето, т.к. към кулата  идвали търговци, желаещи да правят сделки с Византия.

Съвременното си наименование кулата получава след превземането на Константинопол от Османците. Първото, което прави Мехмед Завоевателя е да заповяда кулата да се намали с 6,8 метра. По време на османския период кулата постоянно мени своето предназначение. Тя е ту затвор, ту фар, хамбар или пожарна кула. По време на управлението на Мурад III  в сградата и се помещава дори обсерватория.

Турският изобретател Ахмед Челеби Хезарфен, провеждайки поредният си опит е прелетял  над Босфор с изкуствени крила, излитайки  от Галата.

Основното предназначение на кулата Галата в наши дни, когато се явява музеен експонат е панорамна площадка.  От птичи поглед тя разкрива великолепни гледки към Истанбул и неговите околности. 143 стъпала водят към върха и. Има, разбира се и асансьор. Там още функционират нощен клуб, и ресторант.

Самата панорамна площадка обикаля около кулата и представлява доста тесен балкон, върху който се тълпи несчетно количество народ. Всички се бутат, вървят на някъде, някои съсредоточено се взират във фотоапаратите си, други се наслаждават на гледката. Площадката, освен това е  и леко наклонена надолу, което  създава усещане за неустойчивост. Направо си е страшничко….

Но, когато Истанбул е в краката ти –  забравяш за всичко и просто се разтваряш в красотата на вечния град.

 

Вижте още...

В Истанбул с Албена Вулева – част 1

admin