По една трета от населението на Мавритания си поделят негри, барбери и араби. Именно последните, още през 11-12 век заложили битуващия до сега обичай Leblouh, според който жената трябва да е дебела. В класическото арабско-барберско семейство жената не трябва да работи, а само да радва окото на мъжа. Домашната работа се извършвала от роби-негри. Дори френските колонизатори не успели да преборят този обичай. Положението изглеждало още по-абсурдно поради факта, че 70 % от населението на Мавритания тънело в нищета и трудно успявало да си подсигури препитание, но въпреки това не се икономисвало за сметка на женската красота.
Момичетата в тази страна е прието да се сгодяват на възраст 5-9 години. Тези момичета, които не дават признаци за наследствена пълнота биват давани от родителите си в специални ферми, където опитни жени ги угояват до приемливо състояние.
Типичното меню за угояване е примерно такова : две чаши масло, фъстъци, пшеница, фасул, мляко от камила. Калорийността на този порцион може да достига до 16 000 калории на ден (при положение, че обичайната дневна норма за момичета на тази възраст е едва 1500 кКал.)
Угояването трае през цялата ваканция или през целия дъждовен сезон (около 2 месеца), период в който камилите имат достатъчно мляко.
За идеално се счита състояние, в което 12 годишно момиче тежи около 80-90 кг. Ако до тази възраст желаните килограми не са достигнати, то момичето може да бъде пращано във фермата за угояване в продължение на години.
След първия цикъл започва вторият етап на “разкрасяването”-специален масаж на тялото с пръчици, благодарение на който по кожата се появяват стрии. Едва тогава момичето е вече готово за брак.
Под въздействието на френските военни, които до сега контролират живота в Мавритания, местните жени постепенно се сдобиват с права. Така например в Парламента на държавата им е подсигурена квота от 20 % (за сравнение: в руската Госсдума в момента има едва 13 % жени), във френските ѝВУЗ-ове има ежегодна квота за 100 мавритански девойки и други подобни привилегии.
Въпреки това, обичаят Leblouh отмира много бавно. В селските райони той намира последователи у 60 % от населението, в градовете този процент е 30%. Съществува само един метод за поголовното му пресичане и това е масов и продължителен глад. Но да предприемат тези жестоки и варварски мерки французите не се осмеляват.
Организацията за защита правата на човека заявява, че годишно стотици девойки са подлагани на насилствено захранване-те биват принуждавани да поглъщат огромно количество продукти и да пият много течности.
” В Мавритания съществува поговорка, че жената заема точно толкова място в сърцето на мъжа, колкото е теглото и”- казва Минт Ели, председател на Асоциацията за защита правата на жените.
Към достигането на 15 годишна възраст теглото на някои момичета може да достига до 100 кг. Това че, в резултат на детство прекарано в мъченията на насилствено угояване, петнадесетгодишната девойка изглежда като 30 годишна жена, мавританските мъже не ги притеснява.
Угояването на момичета се практикува, освен в Мавритания още и в района на Мали и река Нигер, а също така в Нигерия и в северен Камерун.