Неизповедими са пътищата...

Котката на Божията Премъдрост

В Истанбул никога не е било толкова студено. Наистина никога. И след този студ те се сдобиха с първия в историята си голям сняг. Казват, че е късмет да си в Истанбул по това време, защото да го видиш с такава снежна покривка било уникално. Е, аз не видях снежната му покривка, нито уникалното му състояние, като покрит с невиждано количество сняг. Но бях там, когато този сняг тепърва беше почнал да напомня за себе си, когато тъкмо беше почнал да вали, а малко преди да завали на противни, миниатюрни топчици, над града се спусна такъв студ, какъвто никога в живота си не бях изпитвала.Но аз бях в Истанбул само за три дни и нищо не можеше да ме спре от изследването на града. След като преминах през едно посещение на джамията Султанахмед, (което някак наподоби по усещане влизане в китайски затвор) в плановете ми, а и пред очите ми се разкри тухлената снага на Ая София. Ая София , за която знам, че трябва да посетя, но всеки път я намирам за крайно неатрактивна и скучна с нейния християнски период и тухлена фасада. Но сега, този път, и дългът и студът ме насочиха към входа и. Билет от 45 лири, което е над 20 лева отвсякъде си е стопиращ напъните за археолого-исторически и културно-туристически търсения. Стояхме с колегата и се чудихме не е ли по-добра инвестиция да ги дадем тия 45 лири за пилав или каквато там друга традиционна, турска храна има наблизо, когато към нас се доближи човечец, който на английски обясни че той е ” нашият човек” и да го последваме смело, без да се боим….Интересно от какво трябваше да се боим на пъпа на историческите забележителности на Истанбул, по светло в около 16.00 след обяд?! Разбира се, че не се бояхме. Е, аз се боях да не ме оберат, но този страх в Истанбул ми е перманентен и ми е навят и втълпен на подсъзнателно ниво от тъпите пътеписи и други туристически съветници из нета, сочещи джебчийството, като една от особеностите на този град. Както и да е, човечецът обясни, че няма да чакаме опашка, а ще влезнем направо, което каква именно ценна услуга е разбрах малко по-късно, когато се опитваха да ме изгонят като куче отвсякъде, защото затваряли и само един мил охранител ме прати при древните мозайки на някакви си християни, единствените оцелели от незнам-си-кой-период.

            “Нашият човек” силно лъхаше на алкохол, което за мюсюлманска държава си е доста необичайно, но въпреки факта, че беше прескочил повелите на Корана да не се замъглява разсъдъкът на правоверния с огнени течности се предреди пред опашката, взе ни билети на реалната им себестойност и а-ха да се възторгна за сетен път от услужливостта на турците и тоя взе да ни изнудва за бакшиш. “Добре, дееее, дай му 10 лири”, казах на колегата, като така деликатно го прецаках да посети Ая София за 55 лири, вместо за 45…

А, без хич?!

И така, бързам аз да вляза вътре, за да се отърва от студа, ама неее….Те турците са го измислили! Пред очите ми будка, на която срещу 30 лири (15 лева) се предоставя аудио система, която на желан от теб език ще ти разказва всички подробности за древната базилика….Само да вметна, че за горе-долу същите пари можеш да си наемеш екскурзовод на свободна практика пред вратата на музея. Но слушалките дават удобството да не ти досажда някакъв си, а и можеш да си пускаш записа колкото пъти си поискаш пред дадената забележителност. Ако се разсейваш или не си разбрал. Такааа, взимаме такова устройство, като за залог оставяме паспорта на колегата, за да не зачезне моя…Нищо, че от нас двамата аз съм тази, която иска да остане в Истанбул за винаги.

Първото ми впечатление от Ая София бе това, че вътре е още по-студено, отколкото и навън….Поради това неприятно чувство на всепроникващ студ, който бе достигнал и до костния ми мозък Ая София първоначално ми се видя, ама направо нищо особено. Ветрилник някакъв, тъп. И мрачен. И всичко в скелета. Вътре вървеше някаква реставрация с пълна пара и централната зала беше цялата заградена, завардена в скелета и огради. И как духаше! Божеее, откъде идва това течение?!

DSC00185DSC00186

 

Но, като се адаптирах към студа и течението  философски приех факта, че със или без да разглеждам Ая София довечера съм болна и взех мъдрото решение да отделя духа от тялото си и да пусна нематериалната част от моята личност да събира впечатления от постройката, била религиозен храм на куцо, кьораво и сакато и сега превърната в музей от бащата на турците или иначе казано Ататюрк.

Честно да ви кажа, ако нещо си заслужава името, славата и посещението, то това оределено е тази прословута Ая София. Впечатлителен храм! Огромен! И носещ белезите на цели две религии.

20161216_16211420161216_163131

За крайно непросветените пояснявам, че Света София е била построена, като християнски храм през 360 г., Била е най-обикновена църква, разрушавана на два пъти. В настоящия си архитуктурен ансамбъл се въплъщава по времето на византийския император Юстиниан II, който се обръща към Исидор от Милет и Антимий от Трал за проекта на базиликата. Двамата не са точно архитекти, т.к. терминът архитект се появява едва през 6 век. Известни са като практикуващи изкуството на дизайна, както за архитектурни постройки, така и за машини или други работи. Църквата на Светата Премъдрост Божия е построена за по-малко от 6 години, в периода 532-537 г. Само за сравнение на средновековните строители им е отнело близо век, за да построят катедралата Нотр Дам в Париж…

20161216_16205620161216_162102

След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. А през 1935 година, година след разпадането на Османската империя правителството на Турция превръща сградата в музей.

20161216_16210420161216_162341_001

Света София, както си я знаем ние, е един от символите на Истанбул. Във всички рекламни клипчета присъстват някои от 8-тте и диска с диаметър 7 метра, на които са изписани имената на Аллах, пророка Мохамед и още неколцина техни сподвижници (ако мога така да се изразя). Дисковете са най-големите калиграфски произведения в света. Изработени са от липово дърво, за да не натежават на фасадата и са внасяни в джамията на части, като са сглобявани вътре. Въпреки това калиграфията е съвършена,без никакво разминаване. Т.к. са калиграфисвани “на парче” това усложнява калиграфската работа, но никъде няма разминаване в мащаба или позиционирането и дисковете изглеждат, като рисувани на цяло. Явяват се истински шедьовър на калиграфското изкуство.

20161216_16211420161216_162118

20161216_162213_00320161216_162204_001

От християнския период на постройката са запазени няколко мозайки на втория етаж. Едната изобразява някаква императрица (май, може и друг вид знатна особа да беше…) и нейният съпруг, които били дарители на храма. Според мълвата в последствие въпросната сменила няколко съпруга, като в годините мозайката се изменяла на местата където е изобразена главата на съпруга и името му, за да се спазва актуалното семейно положение на дарителката.

Има и мозайка с типично, религиозно, християнско съдържание,, изобразяваща персонажи от Библията. Не помня кои точно. Определено шавливата дарителка ме е впечатлила повече.

20161216_16283820161216_162831_001

20161216_162753_00120161216_162744_001

20161216_16304820161216_163042

Интересна подробност е, че Света София притежава невероятно зловещо стълбище, свързващо първи и втори етаж. Някога в стените му се погребвали знатни лица и ковчезите им стояли в специални ниши по стените. Нишите могат да бъдат видени и до днес.

В Света София освен това живеят котки!

20161216_160228_00220161216_160235_001

Котката е свещено животно за мюсюлманите, т.к. Пророкът Мохамед бил спасен от котка от ухапване от змия. Много обичал котката си, дори си отрязал ръкава, за да не събуди спящата върху него, любима негова котка.

20161216_160215_00220161216_160221_004

В Ая София редом с охраната, точно като служебно куче се разхожда една охранена котка. Охранителите от своя страна разнасят огромен буркан с гранули и следят животинката да е сита.

Котката пазач, обаче не е единствената представителка на вида си в музея. Освен нея има доста, като те често полягат в историческите забележителности и музейни експонати за радост и атракция на туристите. Персоналът не ги гони.

В Турция е прието кучета и котки да влизат, присъстват и живеят по обществени места, магазини и религиозни храмове. Населението се грижи за тях и приема присъствието им за нещо нормално и задължително. Пред всеки търговски обект има купичка с вода и храна за уличните животни. По улиците има автомати, които пускат гранула, ако пуснеш в тях празна , пластмасова бутилка от вода, както и подават вода, ако излееш оставащото съдържание на недопитата си вода в апарата. Пред много обществени сгради и музеи можеш да видиш къщички за котки или кучета с имената им изписани отгоре и пълни панички с храна и вода.

куче автоматкотешка къщакуче ист

 

 

 

Вижте още...

Българи в емиграция – от първо лице! España VS Ísland Еп. 1

admin

Моят пръв намаз или трънливият път до джамията Сюлеймание

admin